Събота. Късен следобед. Като в песен. Денят обещава да свърши така, както си е дошъл - безоблачен и скучен. На паркинга пред кооперацията спира кола. Даже паркира. Аз съм на терасата и гледам. Чакам да започнат новините в 19.00 и имам още пет минути, дадени ми да освободя пространство в мозъка си за тях. От колата слиза циганин от ромски произход - според американския стандарт мога спокойно да го нарека РОМО-МАНГАЛ. Действията му също издадоха неговия произход и той извади празна пластмасова бутилка от минерална вода от добре паркирания си автомобил. Освен, че я извади, я и захвърли в храстите до паркинга. Извиках от терасата нещо, което носеше смисъл на не замърсявай околната среда, но по-сурово. Без ни най-малък намек за майка му, защото, от скоро време циганките в България и от псувня забременяват. Поне такъв им е скоротечен прирастът. А аз не искам да унищожавам нищо българско и родно чрез репродуциране на малцинствени групи. Циганинът вдигна по ромски отривисто глава и си помислих, че е пожелал някои от моите роднини по женска линия. Задържа главата си високо вдигната, като партизанин на разстрел, взрян в слънцето, което изгрява откъм Съветския тогава съюз и изрече:
- Точно така. Извинявай. Благодаря. Така трябва да си правим забележки, ако искаме да ни е чисто.
Обикновено в такива случаи по стар български обичай псуват, замерят те с други захвърлени предмети, стига да са големи, тежки и твърди. А циганинът благодари. Взе захвърлената бутилка, огледа се за кофа за боклук, приближи към нея, изхвърли празното шише. След това се наведе, събра изхвърления от улични котки и кучета боклук, и го върна в кофите...
Като се замисли човек - какво пък чак толкова страшно има, ако след години на тази българска територия останат само цигани. Поне ще почистят това, което сме оставили ние - българите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар